Isaiah 33

Поражението на Асирия

1 ^a Горко на тебе, който разоряваш, а не си бил разорен,
който постъпваш коварно, а с тебе не са постъпили коварно!
Когато престанеш да разоряваш, ще бъдеш разорен,
а когато спреш да постъпваш коварно, ще постъпват коварно с тебе.
2 ^b Господи , смили се над нас; Тебе чакаме;
бъди ни мишца всяка сутрин
и избавление за нас в усилно време.
3 От шума на метежа племената побегнаха;
от Твоето издигане народите се разпръснаха.
4 И плячката ще бъде събрана от вас, както гъсениците събират;
ще скочат върху нея, както скача скакалец.
5 ^c Господ е превъзвишен, защото обитава нависоко;
Той е изпълнил Сион с правосъдие и правда.
6 А чрез мъдрост и знание, и изобилно спасение
ще бъдат утвърдени времената ти;
Страхът от Господа е Неговото съкровище.
7 Ето, юнаците им викат навън;
посланиците на мира плачат горчиво.
8 ^d Пътищата запустяха;
няма вече пътници;
Той наруши договора, презря градовете,
не смята човека за нищо.
9 ^e Земята жалее и изнемощява;
Ливан е посрамен и вехне;
Сарон прилича на пустиня;
листата на Васан и Кармил окапаха.
10 ^f Сега ще стана, казва Господ ;
сега ще се възвися, сега ще се възвелича.
11 ^g Слама ще заченете и плява ще родите;
дишането ви като огън ще ви изгори.
12 ^h И племената ще бъдат вар, която ври,
като отсечени тръни, които изгарят в огън.
13 ⁱ Слушайте, вие, далечни, какво съм сторил;
и вие, близки, признайте силата Ми.
14 Грешните в Сион се боят;
трепет обзема лицемерите; и казват:
Кой от нас ще обитава при поглъщащ огън?
Кой от нас ще обитава при вечни пламъци?
15 ^j Който ходи праведно и говори справедливо,
който презира печалбата от насилията,
който отърсва ръцете си от приемане на дарове,
който запушва ушите си, за да не чуе за кръвопролитие,
и който закрива очите си, за да не види злото,
16 той ще обитава нависоко;
крепостите на скалите ще бъдат място на защитата му;
хлябът му ще му бъде даден, водата му няма да липсва.

Бъдещата слава на Йерусалим в дните на Месия

17 Очите ти ще видят царя в красотата му,
ще видят широко разпростряла се земя.
18 ^k Сърцето ти ще си спомня за миналия ужас, като казва:
Къде е този, който броеше? Къде е този, който мереше?
Къде е този, който броеше кулите?
19 ^l Няма вече да видиш свирепия народ –
народ с дълбок глас, който не проумяваш,
с чужд език, който не разбираш.
20 ^m Погледни към Сион, града на празниците ни;
очите ти ще видят Йерусалим като безмълвно заселище,
шатър, който няма да се мести,
чиито колове никога няма да бъдат извадени
и нито едно от въжетата му – скъсано.
21 Но там Господ ще бъде с нас във величието Си,
като място на широки реки и потоци,
където няма да плава ладия с весла,
нито ще мине великолепен кораб.
22 ⁿ Защото Господ е наш съдия,
Господ е наш законодател,
Господ е наш Цар, Той ще ни спаси.
23 Въжетата ти отслабнаха,
не можеха да крепят мачтата ти,
не можеха да разпрострат платната;
и тогава скъпоценности се разделиха,
хромите разграбиха плячката.
24 ^o И жителят няма да каже: Болен съм;
на народа, който живее в него, ще бъде простено беззаконието му.